Всяко
морско (океанско) течение носи кинетична енергия на движещата се вода.
Първичен източник на тази енергия е слънцета. Поради неравномерното
затопляне на огромни въздушни маси над водата и сушата, те се движат
хоризонтално и вертикално (вятър)
и образуват морските вълни. Големи количества водни маси периодично се
издигат и спускат и това вълново движение на водата носи огромна
енергия. В каква степен и доколко тя може да се превърне в полезна
такава е въпрос на технология и икономика. През последните 30-40
години бе направен голям напредък в производството на електричество за
сметка на морските вълни. В момента работят няколко морски
електроцентрали с мощност от няколко стотин киловата.
Технологии за извличане на енергията на морските вълни
Два са основните
подхода при строителството на електроцентрали на морските вълни.
Единият е чрез изграждане на брегови електростанции, оползотворяващи
енергията на прибойните вълни и другият е офшорни електроцентрали
изцяло или полупотопени в морето, най-често в близост до брега. Не
може да се каже еднозначно кой подход е по-изгоден, защото много
зависи от избора на конкретно място на брега или вътре в морето.
Всеки от
разгледаните подходи се реализира чрез различни технически средства.
Досега са използвани двадесетина технологии за двата подхода, както и
комбинации между тях. Бреговите морски електроцентрали най-често
използават водни камери, в което влизат морскете вълни и периодично
повишават водния стълб в камерите. Разликата във височината на този
стълб се оползотворява енергийно пряко чрез водни турбини, работещи на
нисък пад, или чрез турбини, подобни на вятърните, когато водния стълб
периодично компресира и разрежда въздуха на водата в затворена камера.
Това са най-ползваните технологии. Първата е известна като технология
на Чапман, а за турбините на втората се използват двупосочни Уелс-ротори,
които могат да бъдат и многостепенни. Понеже тези ротори работят
непрекъснато при променлива скорост и напор на въздушния поток, за
тяхната ефективнот е съществено да се оптимизират роторите и
технологията като цяло. Това се отнася и за водните пропелерни-импелерни
турбини по технологията на Чапман. Едно иновативно решение, с
двойка контравъртящи се ротори, е разработено от наш колектив и е
описано кратко
тук.
Освен
турбините, в разгледаните две брегови технологии, се прилагат и
хидравлични помпи, най-често възвратно постъпателни. Налягането,
получено след помпите се отдава в хидромотори, което въртят
електрогенераторите на централите. При това разликите в оборотите
могат да се компенсират от хидроакумулатори, свързани след помпите,
както е показано устройството на такъв възел в това патентовано
изобретение, или по други начини. Хидропомпите се монтират,
както на брегови, така и на офшорни вълнови електростанции. Те са
типични за офшорните електроцентрали (закотвените
за дъното и плаващите вълнови осцилиращи
съоръжения). Такива елекропроизводствени
агрегати се реализират по многообразни технологии, които се различават,
както по принципа си на действие, така и по техническите и
технологичните си крайни решения.
Общ проблем на
всички директни турбинни технологии, работещи в безнапорен воден поток
или въздушно течение, е че въртеливото движение е с ниски обороти.
Така е при нисконапорните и безнапорните, тук и по-нататък разглеждани,
турбини. Проблемът е свързан със загубата на ефективност в мултипликаторите
и трансмисиите към електрогенераторите. Тези връзки оскъпяват като
цяло хидроагрегатите. Едно сравнително ново техническо решение е
използването на безмултипликаторни кинематични схеми, при което се
произвежда ток от многополюсни алтернатори или постоянно-токови
генератори, след което с инвертори се преобразува в стандартно
синусуидално напрежение с честота 50 херца. Вторият проблем е с
осцилиращото движение на вълните, който е подобен и при приливите и
отливите, макар че при последните честотата на осцилациите стотици
пъти по-малка. И в двата случая едно иновативно решение е използването
на хидростатична трансмисия с хидроакумулатор, както е обяснено в
горецитираното патентовано изобретение.
Извличане
на енергията на морските и речните течения
Приливните и
отливните вълни имат много голям енергиен потенциал. Движението на
океанските маси, става периодично и е причинено от гравитационното
взаимодействие между Земята и Луната. Още по-голям е потенциалът на
речните и морските течения, които преместват непрекъснато колосални
количества водни маси. Тези течения са еднопосочни, за разлика от
двупосочното движение на водата при приливите и отливите с паузи при
смяна на посоките.
Независимо от
посочената разлика, приликата е, че и в двата случая става
въпрос за безнапорно водно течение. Първата масово внедрена
технология, през шестдесетте години на миналия век, е чрез баражиране
на приливите и отливите. В стените на баражите се монтират булбови
турбини, които технологично са близки до известните от
конвенционалните ВЕЦ Каплан-турбини.
В края на миналия
век и сега успешно се работи за строителство на безбаражни
електроцентрали, с използването различни видове безнапорни турбини,
които се наричат още и
хидрокинетични. Те най-често са два
вида с хоризонтална ос, като тази, работеща на приливите и отливите в
Южна Англия, или с вертикална ос, като монтираната на понтон в
морското течение на пролива Месина между Апенинския полуостров и
остров Сицилия. Има и
иновационни хидрокинетични турбини.